Пътьом за никой торент попаднах на feed-кутийката на замунда.нет и съвсем умишлено потърсих новите чеда на vestnik24 Този път заглавието на статията е “МЪЖЕ СРЕЩУ ЖЕНИ”, авторката е вече известната по моите писания Марина Велкова (Този път й споменавам името, защото след последното творение в главата ми се породиха съмнения относно възрастта й, а възрастта до голяма степен допринася за авторитета… А това пък е таен намек съществуващата възможност вестник24 да е проект на тийнейджъри ентусиасти. Браво ако е така!).

Изгарям от желание да направя коментар върху статията като цялостно произведение, пацифистичните й идеи и антисексистки призиви, но родната реч ми е много по-голяма страст в собствената си красота, отколкото нечии убеждения и литературни опити.

Първото нещо, което въвежда човек в духа на дадено литературно произведение (подобни статии, a.k.a. world wide web bullshit, също наричам литературни произведения), е уводът. Уводът на “Мъже срещу жени” обвива читателя в мистиката на социалните настроения в света на съвременния homo sapiens.

Спорът мъже срещу жени сам по себе си e един абсолютно изкуствено създаден конфликт, с напълно неясна цел.

Какво разбираме ние тук? То си е казано пределно ясно. Всъщност спор ‘мъже срещу жени’ няма. Това е изкуствено създаден конфликт, продължил да витае наляво-надясно от нямане на работа. Същото като убеждението, че студът е единствената причина за появата на настинка. Какво мислим, че ни очаква по-нататък? Обяснение за това, как мъжете и жените по нищо не се различават, и че жените имат добра координация, може би? Ще последва тотално отричане на еволюцията като фактор, и след това ще лъсне истината за реброто на Адам? Всъщност тези реторични въпроси са просто ирония:

Защо аджеба на някого му трябва да сравнява двата пола и да се опита да спечели с малоумни доводи превъзходството на единия или другия? И какво, и кой печели от тази работа? И защо жените се обиждат от това, че ги наричат слабия пол? А мъжете се перчат със своето превъзходство, макар мъжеството им в днешно време да е по-спорно и от полa на Азис?

Мъжете и жените от край време са били различни. На първо място - мъжете си имат техния туй, а жените си имат онуй. Това подсъзнателно търсене на виновник за женската онеправданост бихме могли да изтълкуваме като познат психологически шаблон. Като член на виртуалното общество, за членовете на екипа на вестник24 не са останали незабелязани нарастващите конфликти между българи и македонци (онлайн положението е много по-сериозно отколкото в охридските кръчми!!1). В по-лека степен е тихият протест на скритата феминистка. Че защо им е на сърбите да сравняват българи и македонци? Ако авторката беше Божидар Димитров на интернет всекидневниците, щеше да достигне извода, че друго създание от трети пол цели разединяването на мъжа и жената, еволюционното им манипулиране до достигане на възможност за еднополово размножаване, и превземане на планетата. “Разделяй и владей”.

Дори опитите на чувството ми за хумор да вкарат малко въображение в смисъла на статията умират. Продължаваме напред (надолу, ако трябва да се ориентираме според LCD-то, тия дето са с CRT да не се обиждат):

В крайна сметка мъжете и жените са просто от двете страни на едно огледало.

Wo, wo, wo, wait a minute! - както казват the bad niggas in teh movies. Кога дойде крайната сметка, бе, да го еба? Втори абзац а вече скачаме на заключение. Ето това, драга аудитория, е ярък пример за намален капацитет. Пък огледалата могат да отразяват само от едната си страна, тъй че, явно тук става дума за отражения? Те са си отражения един на друг? Мъжът и жената? Мъжът стои в реалния свят, жената - неговото отражение? Пак стигнахме до мотива за реброто на Адам. Няма изгледи Библията да слезе от първото място в класацията на най-продавани книги поне следващите пет години. (В това време “Първата интернационална камара(?) на атеистите от Макао, Етиопия, Намиб, Андора, Бразилия, Оман, Гамбия и Азарбейджан”, съкратено ПИКАМЕНАБОГА усилено работи за увеличаване реколтата от малки homo sapiens с атеистични, агностични и сатанински наклонности.)

Дoпълваме се взаимно. И това сериозно.

НЕ ДУМАЙ! Ин и ян за миг си помислиха, че някой си прави ташак с тяхната хармония!

Ако не беше така не съм сигурна, че дали и до секс щеше да се стигне.

Водещ принцип във вестник24 журнализма е ‘Око да види, ръка да пипне’. ‘Не питай старило, а патило’. Всичко се свежда до личния опит. Нямаше да се стигне. Поне не чрез традиционната пенетрация. Най-вероятно щяхме да се опрашваме.

Не се ли хвърля всеки човек във връзка, след връзка, от коя разочарован, от коя задоволен, но когато една свърши се тръгва към следваща?

На това мога да кажа само едно - прекалено много “Сексът и градът”.

Не става дума за някоя мила, сладка романтична картинка на двама сгушили се в прегръдките си симпатяги, от които не може да не му се догади на човек.

На кого не му се гади като види двама души да се прегръщат? Oh, God, колко отвратително. Hint: Честото гадене е един от симптомите на бременността. Добре е мерки да се взимат в ранен стадий, защото след това остават трайни физически белези, които в най-добрия случай си намират работа на 14 и се изнасят от дома со кротце со благо.

Манджа с грозде и пролетни джанки му викам на това, поне се позабавлявах. Изводът, мили деца - когато мама не може да отвори лютеницата, не я ноесете на тати, защото разликата е само между краката! (Освен ако не живеете в радиуса на Чернобил и един от двамата ви родители, за разлика от другия, може да отваря буркани с чатала си.)

Silver, the moon high over pond of water calm and dark
Woe, mist, the breath of the dragon, sweeping down mountain side
All still, the day asleep, the sun rests in nest of the Gods
Afar high adventures await me, I hear my brothers calling

Spring is here and the ice breaks free
The endless sky and open sea
I will sail where the Raven will lead me
Fly on black wings, high and free
I shall return with the wind the day
From high adventures, swelling sail
Autumn red comes to Asa bay

Meet me by the well where the water, crystal clear, flows free
From deep within the great mountain towering to the sky
I will be awaiting you coming down treading the trails of elves
Bare feet, let your hair down like the mist across the pond

In dawn of time, before gods and man
When earth and sky was first divided
A star did fall into river deep
A star of gold into silvery water
While I sail, by this you shall remember me
Wear it, yours forever to keep
To bind us beyond end of time, to thee I give a ring of gold

Преди да тръгне на война, викингът се среща със своята любима на кладенеца и й подарява златен пръстен, който да ги свърже завинаги.

Цици, крака и прочие… Това няма чак толкова голямо значение, сексът продава все пак. По принцип избягвам дори да поглеждам какво пише в тая кутийка, но днес случайно прочетох “Защо красота и ум трудно се съчетават?” и ми стана интересно. Защо, бе, Слави, Слави? До днес само веднъж се бях престрашавала да кликна някой от линковете на вестник24, но твърдостта ми в този случай тотално се изпари. Боже! Колко мъка се хоства по тоя свят, Боже! Статията.

Не толкова се ядосах, колкото изпитах съжаление към авторката. Като оставя настрана баналния изказ (а-ла вестник “Шок” след 5-годишно разтягане на локуми), ми направи впечатление начинът, по който тече мисълта в онова пространство (като светлината в света на диска се лее):

Хората не се раждаме равни.

Дотук добре. Прости изречения, елиминиращи възможността за граматически и пунктоационни грешки.

Гените ни определят външния вид.

Някой си е учил уроците по биология в 9-ти и 10-ти клас, похвално. Градираща сложност на синтактичния набор спрямо предишното изречение.

Не се раждаме и с равни интелектуални възможности. И е напълно нормално, за да оцелееш в джунглата, наречена живот да развиеш тази част от съществото си, от която притежаваш най-голямо количество.

Осъществена се аналогия с Ръдиард Киплинг (”Книга за джунглата”). Налице са метафори и въведения към симбиозата между социалния Дарвинизъм, перхидрола и силикона.

С думи прости да го кажа (защото ми се изчерпа оригиналната критичност за днес) - творбата е DANGEROUSLY BRUTAL. Крайният синтез гласи, че свеждането на музикалните предпочитания само и единствено до чалга променя приоритетите към неистово желание за интеграция в социалната група на тъпите пръчки с леопардови щампи. Както казва талантливата авторка “Цаката е в развитието”. На родното уеб пространство пожелавам понижаване на общия процент на неграмотност сред потребителите, а на литературната фея от вестник24 - забрана за ползуване на клавиатура по обвинение в интернет вандализъм и опит за ментално самоизнасилване.

Страхотен ми е хедъра - толкова постапокалиптичен, изкиберпънчасал. Всъщност оригиналната картинка беше Aurora Borealis, но пак бие на физика и астрономия за 10 клас, пък и за дизайн не ми допадат толкова абстрактни неща.

Нововъведение е галерията със снимки от телефона (тази идея няма да казвам от къде съм я откраднала, ‘снимки от телефона на зомг’…). Единствен недостатък е фактът, че не правя чак толкова много и интересни снимки, а тръгна ли да правя с 2.0 мегапиксела не се получават приятни за окото.

ПП: Ей, тия снимки на Чикаго ми пълнят душата всеки път като ги погледна. Какво причиняваме на горките кукувици, не е истина…

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeoning of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find me, unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.

Чикаго от 36 000 фута височина (~10 972 метра).

Още

На Сатурн…

- То ме нападна - поясни XX-1. - Ухапа ме без никакъв повод. Погледнете - и той показа петнадесетсантиметров отломък, отчупен при захапването. - Ухапа ме по рамото и едва не го счупи. Аз го пернах, за да се махне, а то… издъхна! Извинете!